Какво научихме от финала за ФА къп

Да си знаем мястото.

Финалът за ФА къп от 27 май 2017 г. между Арсенал и Челси показа, че когато и двата съперника са смятани за грандове, а съдията си върши работата макар и след дълги консултации с помощниците си, головете са голове и в крайна сметка биват отсъждани.

С това съобщение не мрънкам, а само подчертавам къде са Светците в ценностната пирамида на медии и фенове от Острова – на стъпалото на романтично-симпатичните нефаворизирани тимове. Ако някой неутрален би ги подкрепял, то е заради симпатиите към аутсайдера на голям финал.

Иначе паралелизмът между ранния гол на Санчес (зачетен въпреки съмнения за игра с ръка) и ранния гол на Габиадини (незачетен въпреки редовността си) е очеваден. В него има много правдивост и тя не бива да бъде премълчана.

За да печелим трофеи и да бъдат зачитани нашите редовни голове, не е достатъчно да ги реализираме. Трябва да правим допълнителни усилия, за да завоюваме това, което фаворитите придобиват по нормалния начин.

Но преди това трябва да постигнем нещо по-скромно – да консолидираме позицията си в осмицата на английския елит. И бавно и невидимо да се възползваме от шансовете за атака на горните места. Процесът е мъчителен, но си струва усилията. Стига да знаем, че още дълги години фланелки на Саутхямптън няма да се продават на битака. Но пък никой не е станал Светец заради световната популярност на клуба.

Advertisements

One thought on “Какво научихме от финала за ФА къп

  1. Ние сме „светци“ заради идеята, клубът и химна. Дори заради, Мая Йошида! Аре, да не връщаме каданса моля.:)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s