2016/17: сезонът на Пюел

Оценка на кампанията.

Непосредствените емоции се уталожиха и е време за генералната оценка на сезона, който бе паметен в исторически план.

Символично кампанията приключи около полунощ на 14 юни с уволнението на Клод Пюел. Французинът изкара една от трите години, за които беше подписал. С него почти сигурно (все още няма официално потвърждение) си занимават асистентът Ерик Блак и кондиционният треньор Паскал Планк.

Цялостно погледнато, Светците продължават да прогресират. Постиженията на отбора, воден от французина, заслужават да бъдат отчетени:

  • четвърти пореден сезон в топ-8 на английския елит;
  • финал за ЕФЛ къп с добра игра на Уембли и още по-паметно представяне в двата полуфинала срещу Ливърпул;
  • прилично представяне в груповата фаза на Лига Европа;
  • налагане на млади таланти като Сам Макуин, Джош Симс и Джак Стивънс.

Причините, заради които Пюел си заминава, също са добре известни сред феновете:

  • посредствена игра, което означава слаба голова реализация, скучна игра и усещане за липса на амбиция да се обръщат мачовете;
  • слухове за търкания в съблекалнята, което деморализира водещите футболисти;
  • липса на добър контакт с феновете и пресата.

Посредствената игра
Статистически, осмото място бе постижение, но цялостната кампания подсказваше, че отборът е видимо по-добър от нивото, което бе показано във всички турнири.

Премиършип продължава да бъде изключително трудно първенство. Но за първи път разликата между 8-мия и 17-тия бе само 6 точки! Грубите черти разделят Висшата лига на три обособени групи: топ-6, които са практически недосегаеми, около 5 отбора, които около Коледа закъсват сериозно, както и „останалите“, борещи се за най-доброто сред средното качество.

Крайните данни от представянето ни във Висшата лига за 2016/17 г. при Пюел: 46 т., 12П 10Р 16З, г-р -7 (41-48).

Факт е, че Светците събраха цели 17 точки по-малко от миналата година. Да не говорим за головата разлика от 25 гола по-лошо представяне. За сравнение, в 2013/14 (сезонът на Почетино) завършихме с 56 т. и г-р +8, което най-красноречиво свидетелства за девалвирането на групата, известна като the best of the rest – най-добрите извън топ-6.

Миналата година станахме свидетели на пълната изненада Лестър, но в елитната шестица се вписаха и Светците. През настоящия сезон „нещата си дойдоха на мястото“, доколкото богатите и могъщо подкрепяни отбори засеха целия елитен сегмент в шампионата. Към това обаче трябва да се отчете и амбициозното завръщане на Евъртън сред фаворитите. А догодина ще е още по-трудно с включването на Нюкясъл, които никога не могат да бъдат пренебрегвани заради солидната им фенска база.

Купата на Лигата бе добър пробив, който също не очарова докрай: първо, защото изгубихме финала, и второ, защото фиаското срещу Арсенал за ФА къп, предшествано от крайно мъчителен двоен сблъсък с Норич показаха дереджето на хората от т.нар. разширен състав.

Генералното заключение е, че разполагахме с много добри индивидуалности и широта на опциите, но колективно отборът не вдъхваше доверие.

Може би най-символично за годината се оказа участието ни в Лига Европа. Повече от достойни изяви срещу гигантите Интер и мъчителни три мача със Спарта в Прага и Апоел Бер Шева. В резултат се повтори диагнозата от цялата кампания: на косъм от класирането за следващата фаза, защото все нещо не достигаше за удовлетворение на феновете.

Финалът за ЕФЛ къп
„Морални победители“, „вечно ощетявани от съдиите“, „достойна серия в купата“… Феновете на Светците са пълни с подобни квалификации.

За сметка на позитивните усещания, Пюел не преставаше да оставя впечатлението, че ще налага младите, т.е. ще пести силите на оптималния състав в името на приоритетите на отбора. От толкова много сметки и приоритизиране се оказахме там, където обикновено ни е мястото – на пропуснатите шансове и неразгърнатия в пълнота дух.

Без значение дали играхме в първенството или турнирите, Пюел така и не осъзна предпочитаната си единайсеторка. Такава се избистри в последните месеци, когато останахме единствено с Премиършип. Но дори в последните 15-тина срещи си личеше с просто око, че треньорът търси място за Тадич, Редмънд, Лонг и най-вече за Буфал в първия тим. По отношение на Хьойберг и Класи той като че ли бе решил дилемата със замразяването на позициите им заради Ромеу и Стивън Дейвис. Същото може да се каже и за Джош Симс, който независимо от хъса си, бе абсолютният подгласник на горните атакуващи полузащитници.

Упорството на Пюел продължи и по отношение на схемата. Диамантът, добър или лош, отнемаше част от нападателната мощ заради насищането на средата на терена. Едва в последните месеци французинът реши да се върне към старата тактика, която веднага даваше на футболистите повече възможности за творчество. Скуката обаче се запази: безбройните пасове без никакви реални шансове за голови възможности бяха допълнени от редки чисти положения, които пък бяха пропускани с лекота.

Така че Пюел остава с финала за ФА къп и домакинската победа срещу Интер Милано като най-светлите точки в едногодишния си престой на Сейнт Мерис. Всички обаче (фенове, играчи, пресата, а и бордът) бяха наясно, че това не е достатъчно. Не заради постиженията сами по себе си, а заради нереализирания потенциал на отбора.

Медийният аспект
Може би точно Пюел се оказа доказателството, че без харизма човек не може да оцелее в Премиършип. Може би неговите лични и професионални качества бяха и продължават да отговарят на философията на Светците. Но никой не може да бъде убеден докрай, след като нямаш възможност да изкажеш това, което мислиш.

Контактите на Пюел с медиите и феновете бяха истинско мъчение. Нямаше никакъв смисъл да се резюмират пресконференциите му. Всичко беше „интересно“, даже най-невъзмутимата скука от Стейпълууд и сблъсъците с опозицията. Пюел докрай ползваше преводач до себе си (Ерик Блак) в случай че не разбере докрай някой въпрос към него. Отговорите му пък – независимо дали разбираше какво го питат – бяха също мъгляви и най-често се разминаваха с това, което феновете искаха да чуят.

Някой бе казал на Пюел, че трябва повече да се усмихва и да комуникира с пресата. От месец март той положи видими усилия да разтегля устата си в усмивка. В крайна сметка същата уста стана по-бъбрива, но не произведе по-смислени отговори на конкретните въпроси. Спокойствието на Пюел бе ценна черта. То обаче не бе плод на действителна уравновесеност, защото под него не спря да прозира паниката какъв ще бъде следващият въпрос на журналистите.

Надеждите, че Ерик Блак ще помогне с комуникацията на игрището и с журналистите, се оказаха безпочвени. Първият сигнал за разклащане на режима дойде с обвиненията срещу Блак в съветване на платежоспособни лица как да се извлече информация за набелязани футболисти от хора в техните клубове. Блак излезе без санкции от случая, но във въздуха останаха много дебели съмнения за нечистоплътност на треньора.

Светците отбелязаха крачка назад и на фитнес фронта. Чарли Остин, Ван Дайк, Мат Таргет, Алекс Макарти, Софиан Буфал са само най-големите имена, които прекараха повече време в лазарета, вместо на терена. Играчите, които пък трябваше да запретват ръкави в различните срещи, изглеждаха с недостатъчна психическа и физическа мощ да ги завършват. Това поставя тежкия въпрос за цялостната фитнес подготовка на състава. За разлика от предходните сезони, тази кампания физическата кондиция се провали.

53 мача – заключение
Защитниците на режима могат да посочат многото срещи, които трябваше да изиграе Пюел. 53 двубоя в 4 турнира са сериозен график. Но всички уважаващи себе си клубове с амбиции у дома и на Континента планират точно толкова наситена програма.

Крайният баланс на Клод Пюел в Саутхямптън е 53 мача с 20 победи, 13 равни и 20 загуби. Това прави средно 37.74% коефициент победи във всички турнири.

Истината е, че Пюел оставя не просто приличен, а съвсем добри статистики. Самите цели от началото на сезона бяха постигнати: „достойно“ представяне в шампионата в горната част на таблицата (осмото място си е такова), „запомняща се серия в домашен турнир“ (финалът беше точно такова), „достойно участие в Европа“ (в сравнение с досегашните усилия за Лига Европа сегашното участие бе категорична крачка напред), „налагане на момчета от академията“ (абсолютно така и стана – видяхме поредни имена собствено производство).

Защо тогава си тръгва Пюел? Тръгва си заради това, че първият тим притежаваше много повече стойност от показаното. Статистиките не говорят лошо за французина и за мнозина външни наблюдатели неговото уволнение може да се стори несправедливо. Но следящите Саутхямптън отблизо знаят великолепно, че Светците имаха класа и възможности, каквито никога не са притежавали до момента. Никога не сме имали толкова широка пейка с талантливи играчи, конкуриращи се за стартова позиция. Никога не сме имали толкова солидни имена накуп – Ван Дайк, Форстър, Ромеу, Бертран, Соареш, Остин и Лонг, Стив Дейвис и Уорд-Праус. От тях обаче така и не произведохме големия колектив, който се очакваше да сглобим.

В много отношения заглавието на тази статия не е правилно. 2016/17 няма да остане в паметта ни като годината на Пюел. Това е сезонът, в който Жозе Фонт напусна със скандал, а Ван Дайк и Чарли Остин прекараха половината кампания в лазарета (не споменавам Алекс Макарти и Таргет). Това е сезонът на финал за Купата на Лигата, достигнат заради или въпреки Пюел. Сезонът на стойностните професионалисти и без спойка помежду си.

Заради всичко това уволнението на Пюел трябва да означава амбиция на борда за още по-стабилно позициониране на Светците. Въпросите за най-близкото бъдеще на клуба се оказват още по-интересни от това дали Върджил Ван Дайк ще остане на Сейнт Мерис. Независимо дали ще ни купи китайски консорциум, кой ще води отбора и какви трансфери ще се правят, ключовият въпрос засяга общата философия на отбора, която ще предопредели пътеките, които ще тъпчем. Ще останем ли отбор за високата средна класа на Премиършип или ще се катерим по още по-стръмни висини? Предстои да видим в следващите седмици. Сотон!

Advertisements

3 thoughts on “2016/17: сезонът на Пюел

  1. Последно и от Адам Лийч. Засега фаворит за Мениджър е Де Бур. Тухел отпада.

  2. Камен браво, чудесен разбор на постигнатото с Пюел, което наистина не е никак малко! Аз, обаче си имам своя вътршноквартална победа точно с неговото мениджърство и това е , че: Ливър в четири поредни срещи не само, че нямат победа срещу нас ами и гол не са ни вкарали. Това ми дава възможност поне до 18 ноември да подлагам властващата маса на Лузъри в махалата на всякакъв вид тънки намеци, ехидни усмивки, глуповати запитвания и разбира се открито вкарване в „бетонобркачата с кафява субстанция“…:D 😀 😀

  3. Александров, що се занимаваш с тия, бе! Ще ти пратя двама-трима от нашите момчета, те ще се оправят с тях. А ти си гледай бирата и кефа!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s