Пелегрино – биографично

Най-важното за новия мениджър.

Официалният сайт предостави корпоративното сиви на аржентинеца, в което логично откроява неговите постижения.

Тук предлагам малко по-критичен поглед въз основа на статистиките, достъпни в интернет.

Маурицио Андрес Пелегрино Луна е роден на 5 октомври 1971 г. в Аржентина. Първите пет години от футболното си развитие прекарва в Самиенто (1982-1987), за да премине в професионалния Велес Сарсфилд (1987-1990), където се налага като младежка перспектива.

Професионалния си дебют МоПе прави с Велес, за които изиграва общо 204 мача с 12 гола в периода 1990-1998. С Велес той печели 4 домашни титли и 2 национални купи.

През 1998 г. е привлечен от Ван Гал в Барселона под наем. В периода 1998-1999 той изиграва общо 24 мача за Барса, в които вкарва 5 гола.

Най-успешният му период като футболист обаче идва във Валенсия, за които записва 214 мача и 6 гола за пет години (1999-2004). На Местая Пелегрино оформя внушително партньорство в центъра на защитата с Роберто Аяла, като клубът печели две титли на Испания и налага Рафа Бенитес като изключителен млад треньор. През 2004 г. Пелегрино става носител и на Купата на УЕФА, като участва и в два финала за ШЛ с Валенсия. От есента на 2004 г. обаче мястото му е на пейката, защото новият наставник Клаудио Раниери очевидно не разчита на него. Това го подтиква да се раздели с Валенсия.

Следва кратък престой в Ливърпул под наем (13 мача с 3 гола) през 2005 г. Червените обаче отказват да го задържат. Кариерата си приключва в Алавес (2005-2006) с 14 мача и 3 гола. Там МоПе играе в по-малко от половината срещи, а отборът изпада от елита. Решението за прекратяване на кариерата идва след престижни години, но само 3 участия за националния отбор на Аржентина (за Копа Америка през 1997 г.).

Треньор
След като през юни 2006 г. Маурицио Пелегрино спира да играе, той незабавно поема юношите на Валенсия. През 2008 г. обаче Рафа Бенитес му предлага да бъде негов асистент в Ливърпул (официалната му длъжност е треньор на първия тим). Така МоПе прекарва в Ливърпул два сезона като помощник треньор (2008-2010), работейки заедно с другия асистент на Бенитес – Сами Лий.

Бенитес описва Пелегрино като футболен човек с голяма страст и психика на победител. По-късно, при уволнението му от Валенсия, той ще се запомни с изказването си: Не се страхувам от нищо във футбола.

За сезон 2010/11 Бенитес преминава в Интер, като взема Пелегрино със себе си. Престоят им в Милано обаче трае само до декември – Бенитес подава оставка, а Пелегрино е веднага уволнен.

Така МоПе се решава сам да води някое кормило. През май 2012 той поема Валенсия, замествайки Унаи Емери с двегодишен договор, след като отборът е завършил трети в Примера.

Начело на Валенсия Пелегрино записва общо 21 мача (коефициент победи: 47,6%). Престоят му там обаче продължава само от 4 юни до 1 декември 2012. Валенсия не са в лоша позиция, но заемат 11-то място в класирането, а домакинска загуба с 2-5 от Реал Сосиедад води до незабавното му уволнение. Въпреки това, Валенсия тогава са на 4 точки от зоната за ШЛ и се класират за осминафиналите в същия турнир. Пелегрино не крие, че уволнението му е продиктувано от моментно и лично решение на президента, а не от трезва преценка. Силни са спекулациите, че феновете одобряват мениджъра, но недоволството им спрямо президента Лоренте е накарало последния да си отмъсти, като изхвърли треньора. На края на сагата капитанът на Валенсия Давид Албелда казва: Играчите не заслужаваха треньора си. Той е страхотна личност и великолепен треньор.

След раздялата с Валенсия Пелегрино решава да се завърне в родината си. През април 2013 г. той поема Естудиантес (Ла Плата). Престоят му там е точно две години (до април 2015). Преди да бъде уволнен от президента – небезизвестния Хуан Себастиан Верон – МоПе записва общо 95 мача с коефициент победи 41,05%. Причината за незабавното му изгонване обаче е серия от 6 мача без победа (2 т. от  18 възможни). Пелегрино признава, че раздялата е била болезнен момент в личен и професионален план.

Пелегрино незабавно е привлечен от Индепендиенте (Буенос Айрес). При тях остава само една година (2015/16), в която записва най-голяма успеваемост: коефициент победи 51,22%. В края на сезона той незабавно приема офертата на Алавес, които тъкмо са спечелили промоция в Примера дивизион.

Факт е, че нарочените за аутсайдери Алавес създават гъвкав отбор със здрава защита, който допуска малко, вкарва още по-малко, но се огъва на опонентите си и завършва на неочакваното 9-то място. Акцентът в шампионата е победа като гости на Барселона, а сезонът е увенчан и от финал за националната купа, спечелен от Барса с 3-1.

Пелегрино решава да се раздели с Алавес след едва 12 месеца начело – общо 47 мача с коеф. победи 38,3%.

В резюме: любопитно е, че от целия мениджърски опит на Пелегрино (Валенсия, Естудиантес, Индепендиенте и Алавес) именно последният му сезон е с най-ниска обща успеваемост (38,3% победи), но тъкмо това е най-хваленото постижение на аржентинеца като наставник.

Несъмнено Пелегрино е свикнал да идва бързо и да си отива бързо. Със сигурност точно това ще бъде предизвикателство и за борда, и за него – да се изградят условия, при които МоПе ще се чувства щастлив и оценен, за да дава дългосрочни успехи, както и бордът ще усеща, че е инсталирал правилния човек.

Първите оценки за МоПе ще бъдат на база на сравненията с Клод Пюел. На пръв поглед изглежда, че Светците получават нещо като Маурицио Почетино (потенциал в потенциална реализация), но по-скоро нещо като Клод Пюел – съвсем приличен, но в крайна сметка недостатъчен коефициент победи (43,17% средно от цялата му мениджърска кариера).

Първите сигнали ще дойдат още преди официалните срещи. Пелегрино ще окаже мигновено влияние върху пресата и феновете чрез начина, по който контактува с тях. Всички желаят да видят темпераментен и разговорлив мениджър на Светците с чувство за хумор и ясно дефинирани очаквания за конкретните мачове.

Пелегрино има известно предимство пред предшественика си. Играл е за Барселона, Валенсия, Ливърпул, както и е водил утвърден отбор като Валенсия. Известният му опит от Англия и Италия, добавен към престоите в Испания и Аржентина, несъмнено говори за по-голяма подготвеност за длъжността му на Южния бряг.

За да бъде нает от Саутхямптън, бордът трябва да е видял у Пелегрино бърза адаптивност и поне минимум обаятелност. Това в крайна сметка е добре титулуван клубен играч (4 титли на Аржентина, 3 титли на Испания, по веднъж Копа Либертадорес и Купа на УЕФА, два финала за КЕШ).

За разлика от всички свои предшественици в най-новата история на Светците от Пардю насам, Пелегрино има и още един много важен коз. Това е луксозната възможност да прецени дали да се продават важни играчи като Ван Дайк, Бертран и Седрик или да се задържат като ядро поне за първия му сезон. Без съмнение той ще разполага със солидни трансферни опции, които няма да носят шампионски харчове, но със сигурност ще са съответни на поставените цели.

За мен вече няма съмнение, че целта на отбора тази година ще бъде 7-8 място. Всичко над осмата позиция ще бъде отчетено като успех. Разбира се, силно ще се разчита на стабилен пробив в домашните турнири.

До момента бордът е почтен спрямо феновете. На фона на посредственото усещане от управлението на Пюел, Маурицио Пелегрино има много добра среда да спечели феновете. Към това първите мачове в Премиършип предлагат сравнително лека програма. Да си пожелаем взаимен успех. Сотон!

Advertisements

2 thoughts on “Пелегрино – биографично

  1. Странно: не бях се сетил за това, но би било чудесно. Сами Лий е чудесен мотиватор и със сигурност би паснал идеално, стига да му харесва животът при нас.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s