Психоанализ на сотон-фена

д-р Спок ви съветва

Култовият д-р Бенджамин Спок, преквалифициран корифей на спортната психоанализа, публикува провокативен доклад, който научната общност прие с дълбока благодарност. Отдавна трябваше да се разгледа въпросът за патологията на редовия привърженик на ФК Саутхямптън.

Публикуваме доклада в превод и без съкращения.
* * *

Всичко, което сте искали да научите за феновете на Светците, но сте се страхували да питате за него
д-р Бенджамин Спок

Привърженикът на ФК Саутхямптън трудно говори за своя афект. Той казва, че „обича Светците“, но не може да предостави никакви рационални или ирационални аргументи за това. За да разкриете същността му, е препоръчително да бъде обездвижен чрез хипноза.

Привърженикът на ФК Саутхямптън има естествено влечение към екстравагантност със сублимиран стремеж към изключителност. Доказателство е самото име на отбора му: „Саутхямптън“ звучи нерегулярно, псевдо загадъчно, като трудната му произносимост подсказва за парвенющина. Като компенсаторен механизъм се налага наименованието „Светците“, говорещо за идеализация на липсващ героизъм.

Привърженикът на ФК Саутхямптън е мазохист. Той се буди с мисълта кого ще ни откраднат днес?, поради което ежедневното му поведение съдържа разнообразни защитни позиции. По същество извлича удоволствие от това да бъде разграбван, осакатяван и унижаван. Бабаитските възгласи Ние сме Светците служат само за прикриване на истинската му същност.

Привърженикът на ФК Саутхямптън е музикален инвалид. Той си тананика опростена версия на евъргрийна „Oh when the Saints…“, която звучи и от смартфона му. Учи децата си на същата песен, с което смята тяхното музикално образование за завършено.

Привърженикът на ФК Саутхямптън се идентифицира със затворническа символика. Любимата му разцветка са тънки червено-бели вертикални раета. Червеното е некачествена мимикрия на реалния му фетиш: класическата затворническа униформа, а и намеква за революционни възгледи. Те обаче са дълбоко потиснати, защото

Привърженикът на ФК Саутхямптън страда от сезонни депресии:
през лятото проявява синдрома на ограбената невеста,
– през есента оплаква пропиляното лято,
– през зимата изпада в панически страх от изпадане,
– напролет вече гледа със страх към лятото.
Единственият период, в който се чувства относително стабилен, е последната седмица на месец май.

Привърженикът на ФК Саутхямптън е поклонник на конспиративните теории. Според него всички искат да унищожат неговия клуб чрез изнудване, грабеж, тайни машинации и глобален заговор. Пръв виновник му са медиите, а смъртен враг – някой си Брендан Роджърс, архетип на Измамника (по научна терминология: Трикстер).

Привърженикът на ФК Саутхямптън е таен комунист. Той дори не перифразира максимата Бъдещото е на младите, като с нея прикрива неуспехите на първия отбор. Съвкупният образ на тези „млади“ той нарича „академия“ – намек за елитарния кръг на Платон, а всъщност криене зад тромави институции с държавно финансиране.
Друг аргумент за тайния комунизъм на фена е идентифицирането на виновника по модела Партията е безгрешна, грешат отделни хора. В конкретните случаи това са старши треньори (асортимент) или собствени играчи – най-често куци нападатели с перчем, екзотични полузащитници с комуникационни проблеми или бразилци само по документи.

Привърженикът на ФК Саутхямптън страда от исторически комплекси. Казва, че гледа в бъдещето, но живее с 1976 година. Кодовото име, отключващо комплексите, е „Мат Ле Тисие“.

Привърженикът на ФК Саутхямптън е вечно недоволен от настоящето. Ако отборът му е победил, това е станало случайно. Ако е изгубил – това е тежката действителност. Равенството не го устройва, защото „той е Светец“ (по подразбиране, светците не обичат патови ситуации).

Привърженикът на ФК Саутхямптън е с перманентни суицидни наклонности. Често подчертава, че Саутхямптън е градът на отплаването на Титаник. Влечението към абсолютното дъно е самоочевидно. Удавническата символика е заложена още в емблемата на клуба, където под водата се намира роза – символ на без време похитената красота и младост.

Заключение: привържениците на ФК Саутхямптън показват рядка съвкупност от трайни психосоматични аномалии. В същото време е необходимо да се отбележи, че те не са агресивни, не са склонни към самонараняване, проявяват завидна общителност и отзивчивост в обществена среда. Външният им вид подвежда: патологичните им черти са добре прикрити от обща приветливост.

Така формулираните становища не могат да разрешат крайно любопитния парадокс на разпространение на психологическия тип „фен на Светците“ по всички континенти. Тези болестни състояния не се предават по полов или медикаментозен път. Изобщо, ако срещнете индивид с горните квалификации, не се страхувайте да го приближите. Единствено не му задавайте въпроса И защо точно Саутхямптън?

Advertisements

2 thoughts on “Психоанализ на сотон-фена

  1. А как бихте анализирали, уважаеми, нагласите на фена към Портсмут?

  2. Много интересно,Спок ли си,мишка ли си……..?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s