Наследството на Либхерови

Последният тест…

Последният тест за едни е първи за други.

Осем годишната ера на фамилията Либхер приключи с достоен завършек. В същото време преходът към ерата Гао също се вписва в рамките на позитивните жестове.

В последните дни на трансферния прозорец Катарина Либхер не беше главният бенефициент от евентуални приходи за клуба. Но тя излезе от ролята на майка-кралица по най-достойния начин – запазвайки структурата, но и декларациите за откритост, почтеност и неизменни работни правила в клуба, придобит от нейния баща.

От своя страна, Жишен Гао можеше да вземе лесни пари, с което да задоволи глада на циниците за остър лай срещу неизвестното бъдеще на ФК Саутхямптън. И това не стана – в знак за продължаване на пътя, по който Светците вървят уверено, макар и не толкова бързо за погледа на мнозина.

Краят на 31 август показа по най-недвусмислен начин, че отговорните решения в Саутхямптън действително се вземат от Ралф Крюгер и Лес Рийд. Неотстъпчивостта в позицията да се запазят най-добрите играчи може да се изтълкува като действия на упорити магарета, рипащи срещу вятъра. Но може да се приеме и като акт на последователна и предварително установена политика, отчитаща на първо място развитието на клуба, а не на неговите акционери.

Но 31 август 2017 най-вече и преди всичко потвърждава новия статус на ФК Саутхямптън. Кой каквото ще да анализира и предвижда, обаче Светците направиха огромната крачка, за да убедят всички свои настоящи и бъдещи партньори, че не са продаващ клуб; не са бизнес авантюра; не са генератор за бързи пари от логични финансови сделки.

Всички критици на ерата Либхер се лишиха от сериозен аргумент: да обвиняват хората на Катарина в завоалирано търгашество и лицемерие. Какво, в крайна сметка, е наследството на Либхерови, включвайки сред обслужващите тази династия Крюгер, Рийд и Рос Уилсън?

2009-2017
Маркус Либхер пое клуба часове преди администраторите да обявят фалита на Светците. На 8 юли 2009 г. немско-швейцарският бизнесмен плати сума ок. 15 млн £. След това той инвестира разумно, а политиката на дъщеря му Катарина след внезапната му смърт (10 август 2010 на 62 години) продължи същата тенденция.

За тези осем сезона Саутхямптън се завърнаха от небитието във висините на Висшата лига. Клубът бе спасен от ликвидация, което само по себе си е историческо постижение. Последва символичната утеха – Трофея на Футболната лига (2010), последователно изкачване от Лига Едно до Премиършип, увенчано от четири последователни класирания в топ-8 на елита и две класирания за Европа.

Грандиозното постижение в ерата Либхер обаче се крие другаде. То е в изменения профил на Светците, които са стабилен футболен клуб във всички отношения. Към 2017 година разполагаме с разнообразна и елитна мрежа от спонсори и партньори, с изцяло модернизирана клубна база, с небивало силен като индивидуалности състав, в който личат мнозина национални състезатели.

Ако допреди 8 години можехме само да мечтаем за стабилно съществуване в Премиършип, то вече е факт. Новата средна класа на Висшата лига вече е утвърдена, а в нея Светците заемат централно място. Отминаха годините, когато чарът на червено-белите от Южния бряг се състоеше в геройски битки за оцеляване. За мнозина това отнема поне част от атрактивността на отбора – „скуката“ да се бориш за 7-8 място в елита, без да пробиеш стъкления таван на топ-7 наистина може да демобилизира фенската маса, привикнала ежедневно да гледа Шампионска лига и всички престижни първенства срещу поносима такса за кабелна телевизия и интернет. За сметка на всичко това Светците разполагат със стабилност, която до второто десетилетие на XXI век беше немислима.

Либхер имаха историческия шанс да поемат Светците в най-подходящия момент, когато парите от телевизионни права избутаха Премиършип на финансовия връх във футболния свят. Това обаче не намалява техния принос. Прогресът на клуба през тези 8 години не се случи естествено, по някакви правила на логично бизнес развитие. Либхер бяха предприемчиви, активни и креативни в извайването на това, което продължава да се нарича The Southampton Way.

Без преувеличение можем да обобщим, че фамилията Либхер заслужава толкова дълбока признателност от страна на всички, обичащи ФК Саутхямптън, колкото в момента не можем да осъзнаем. Пътят обаче продължава без спирки и тук се крие вечното безпокойство от неизвестността.

Ерата Гао – първият тест
Жишен и Нели Гао овладяха Саутхямптън, оставяйки символични 20% от клубните акции на Катарина Либхер. За момента обаче те поддържат изцяло наличните клубни структури, както и ръководните лица, наложени от предната собственичка. Саутхямптън с пълно право могат да бъдат етикирани като китайски клуб, но политиката им, по всичко изглежда, продължава досегашната тенденция за стабилен развой.

Отказът за продажба на Ван Дайк бе първият реален тест за новото ръководство, който да хвърли известна светлина към привържениците и бизнес партньорите. През трансферния прозорец клубът не избухна с мегаломански сделки, но инвестира значителни средства в качествени попълнения. Първите знаци са отлични: Гао удържат началните си декларации за непроменлива обща политика и стабилен развой. Нямаме сериозни основания за промяна на чувството, че сега е най-хубавото време да бъдеш Светец. Сотон!

Advertisements

2 thoughts on “Наследството на Либхерови

  1. Много хубаво и точно изложение,напълно съм съгласен.Само ако можеше да бъде и Кортезе част от клуба,може би щяхме да мислим и за повече от 7 място.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s