Смущаващи тенденции

след пет мача.

Сезонът е много млад. Историята категорично е доказала, че септември е твърде ранен месец за за паника или прекомерен оптимизъм. Но е редно да обърнем внимание на няколко наистина смущаващи тенденции, които тровят уикенда на Светците.

От Почетино насетне Саутхямптън са имали всякакви проблеми, но не и родилни болки в централната полузащита. Точно това лъсна особено болезнено срещу Уотфорд и това изменя усещанията за потенциала на отбора. Показаното до момента в Премиършип (и най-вече в последния мач) говори за безжизнена средна линия въпреки стабилните индивидуалности, с които разполагаме.

Горното води към генерален проблем: дали болките са заради тактиката или заради персоналните решения?

В събота Пелегрино остави Тадич на пейката (според мен съвсем правилно), но не се стърпя и веднага го пусна на полувремето. Сърбинът направи 1-2 добри паса и веднага след това показа защо има лошо влияние в отбора – при първа възможност реши да проси дузпа със смешно симулиране. Но толкова лош ли беше Уорд-Праус, та изкара само 45 минути?

Хроничният проблем на Светците от Почетино насам е третият човек в средната линия. По правило той е атакуващият халф, приемащ функции зад централния нападател. Често се случва позицията да бъде издърпана силно назад или да й се дава свободата да снове между офанзива и дефанзива. Но тъкмо тази позиция и при Почетино, и при Куман, и при Пюел оставаше загадъчна. Който и да поемаше тази функция, редовно оставаше без ясен облик и тактически бледнееше на терена.

В събота Пелегрино отново се надяваше Тадич да сменя местата си с Редмънд и Буфал, като вместо креативност повишихме объркването.

Друг проблем е използването на дясното крило. Човек като Уорд-Праус не е нападателен халф, още повече с качества да играе на фланга. Получава се ярка диспропорция, която в огромна част от случаите остава напълно неефективна. А остава да виси въпросът кога ще видим Шейн Лонг по крилото? Ирландецът многократно е доказал, че не става за острие, нито пък блести с огромна техника. Но той може да предложи безкрайно нужната ни бързина и няма съмнения, че всякога ще гони дългите топки и ще ангажира противниковите защитници.

Както и да реди съставът, Пелегрино прави качествата на качествения Маноло Габиадини невидими. Не можем да извлечем никаква полза от такова стойностно притежание като италианеца. Той стои изолиран и логично очаква да бъде заменен след 65-та минута, след като не е получил никаква поддръжка от полузащитата. Така похабяваме едно от най-ценните си преимущества и сами блокираме потенциала си.

Когато видя, че гостите напълно овладяха средата на терена, Пелегрино реши да смени Уорд-Праус с Тадич, вместо например да изтегли младия по-назад в средата, а да разгърне атаките по фланговете. Моя теза е, че ако проблемният трети човек в централната полузащита бъде изтеглен в центъра, двете крила могат да бъдат с много по-изчистени атакуващи функции и да не се рискува неоправдано с хибридно дясно крило или мижав човек зад нападателя, който е предварително обречен пред сгъстената отбрана на противника.

Пелегрино бе привлечен, за да разнообрази тактическата застиналост на Пюел. След 4 кръга в Премиършип и една конфузна загуба за Купата на Лигата се вижда, че аржентинецът не е променил нищо от миналогодишния режим. Дали това е липса на смелост или безпомощност при наличните кадри, или пък отсъствие на идеи? Резултатът е продължение на това, което дразнеше при Пюел – разцъкване на топката без никакъв пробив на добре укрепени защитни валове.

Най-лошата тенденция е, че Пелегрино пристигна с декларациите на борда за по-атрактивна игра, която независимо от целите ни за сезона да влее емоции сред феновете. В момента тази декларация звучи абсолютно необосновано, като отборът е мъка за гледане. Не е фатално да загубим, но безсмислието отпред изглежда престъпно с такива индивидуални изпълнители, които биха процъфтявали във всеки друг отбор извън топ-6 на Висшата лига.

Извън нападките срещу Пелегрино, съставът демонстрира отчайваща липса на концентрация в пасовете и центриранията. Срещу Уотфорд над 10 удобни топки бяха изтървани заради грешни подавания. Това, че отборът не е сработен, не може да служи като оправдание – всички тимове са в началото на кампанията и с нови лица. Точно заради това и заради липсата на качество при статичните положения не може да бъде логично изваждането на Уорд-Праус по средата на нищото.

Загубата от Уотфорд постави първите три кръга в нова перспектива. 4 от най-удобните съпреници в Премиършип ни оставиха с 5 от 12 възможни точки. Стартът на сезона е слаб и говори за нужда от тежка системна работа, а не за корекции на оптималния ни облик.

С голямо съжаление трябва да се регистрира, че капитанът Стивън Дейвис е голям боец, който започва да деградира. Смяната му с Марио Лемина е въпрос на дни. Твърдейки това, Дейво има още много да предложи на състава, само че не като несменяем титуляр.

Горното повдига въпроса за капитана на отбора. От двама великолепни капитани, с които разполагахме на 1 юни – клубен и отборен, вече останахме с дилема кой да поеме щафетата. Един от тези е автоматичен избор – Джеймс Уорд-Праус. Той обаче има нужда от още малко време за възмъжаване. Ако Дейво не играе, в следващите седмици не виждам защо лентата да не се поеме от Бертран или Мая. И в двата случая ще има силен морален и емоционален индивидуален ефект.

Сезонът е много млад и място за паника няма. Задължително обаче е да видим реакция, която да доведе до трайна промяна в играта на състава. Дори в най-силния сезон на Куман имахме неузнаваеми представяния срещу преодолими тимове. Светците са показвали много пъти през последните десетилетия, че не могат да бъдат съдени по няколко видяни мача. Но животът на Стейпълууд е процес. И точно такъв процес трябва да видим.

ПС: положителното в клубния живот е уникалният факт от 4 напълно разпродадени домакинства. Пълната къща с Ман Юнайтед след две седмици е също гарантирана.

Другият позитивен факт е, че ВВД ще играе в госуването на резервите на Астън Вила в понеделник, 11 септември (мачът ще се играе в Уолсол). Сотон!

Advertisements

2 thoughts on “Смущаващи тенденции

  1. Много верен пост на Камен. Проблемът обаче за мен не е чисто игрови или тактически. Аз твърдя, че в отбора липсва мотивация и желание за победа. Срещу Уотфорд не видях да се вдигат обороти, да се играе активно и агресивно нито в началото, нито после след головете. Иначе тактически съм съгласен с Камен: от дясно не трябва да се пипа Уорд-Праус, от ляво-нека да е Редмънд. За мен при тази остра липса на голове, трябва явно пак да се припомни учебникарския пример още от юношеските школи за това как се прави атака: ПО КРИЛАТА, С ЦЕНТРИРАНЕ. Такова нещо не видях с Уотфорд, нито пък с Хъдъсфийлд /осне последните 10 минути от онзи мач/. Кризата в атака за мен изисква радикален подход, свързан с по-директен футбол и задължително Остин и Габигол един до друг или един зад друг. Според мен това ще даде нужният ефект. Прав е Камен: след като нямаме играч за атакуващ халф, няма какво да мъчим цели отбор с тази позиция. Въобще, отново се завърнахме към безсмисленото владение и „цъкане“ на топката и това хич не ми харесва. Като гледам Брайтън, Бърнли и Хъдърсфийлд как си бележат хората голове, направо ми иде да отидя до Сейнт Мерис и да отвъртя един шамар на МоПе-не може вече 8-9 мача отборът да се обиграва и да няма идея как ще вкарва голове! Не ми се струва, обаче че прогрес ще има-този МоПе ми изглежда същият безмозъчен „специалист“ като Пюел и ще се мъчи да „барсонилизира“ отбора до безобразие! За мен падаме в следващите два мача, освен ако не предприеме радикални мерки, свързани с промяна на тактиката, състава и интегрирането на ВВД отново!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s