Рики за Поч

Спомени, спомени…

В интервюто си за БиБиСи с Адам Блакмор Рики Ламбърт си спомня деликатен момент, който свидетелства за волята на Маурицио Почетино.

Аржентинецът решил да вдигне рязко фитнес нивото на отбора и накарал играчите да правят 12 обиколки на терена на Стейпълууд. Рики се превърнал в делегат на съблекалнята: отишъл в кабинета на Почетино и много учтиво му казал, че моли треньорът да не прави чак такива натоварвания в понеделник, защото на момчетата им е раншко за такъв напън в самото начало на седмицата…

Поч отговорил също толкова любезно – че благодари за джентълменския тон и че няма проблем.

На следващия ден обаче Поч с меден глас казал на играчите да направят 24 обиколки – двойната норма от понеделник.

Тогава Рики разбрал, че Поч е искал да наложи волята си над играчите по най-учтив, но безапелационен начин. И успял, защото Рики признава, че с този случай Почетино го е пречупил.

***
Всички тези признания в днешния контекст звучат като неизбежен повик за сравнения: къде са играчите като Рики днес, а какъв треньор беше Почетино… Такава реакция е логична и справедлива.

Въпреки всички трудности и условности на футболните сравнения, обаче, аз продължавам да твърдя, че днешният отбор на Светците е много по-качествен в почти всички направления. Също така Маурицио Почетино може да е велик наставник, но до момента не се е доказал като незаменима величина.

Въпросът е да използваме максимума от потенциала си – нещо, което отдавна не се случва и което се надяваме да се промени, започвайки още от тази неделя. Сотон!

Advertisements

2 thoughts on “Рики за Поч

  1. Е, не мога да се съглася с коментара на Камен, че отборът на Почетино е бил по-некачествен от отбора на Мо Пе. Само като сравним играчите в средата на терена и напред, става ОЧЕВАДНО ЯСНО, че Почетино разполагаше с футболисти с 1-2 класи над тези на Мо Пе. Шнайдерлин, Уанияма, Лалана, Ламбърт, Джей Род са все играчи, които в тогавашния момент КАТЕГОРИЧНО бяха с 1-2 класи сравнени с днешните играчи. Защитата съм съгласен, че сега е може би по-добра.

  2. Приемам ремарката на Красен като справедлива.
    И все пак днес имаме състав, който „на хартия“, „теоретично“ би трябвало да е много по-качествен от тогавашния. Вярно е, че при Поч бяха Уаниама – Шнайдерлин – Лалана. Сега на тяхно място са Ромеу – Лемина – Уорд-Праус – Стив Дейвис, а в добавка: Редмънд, Буфал (пропускам Тадич).
    Рики и Джей Род бяха страхотни, но днес на тяхно място фигурират Габиадини (италиански национал), Остин и Лонг (ирландски национал).
    Тогава на вратата бяха Келвин Дейвис и Артур Боруц; сега са Форстър и Алекс Макарти.
    Отстрани тогава се надявахме на Люк Шоу, а днес имаме Бертран, Седрик, Пие и Таргет – все качествени имена, независимо от моментната им форма.
    Отново: „на хартия“ потенциалът е внушително по-голям, имайки предвид и много по-широката пейка за маневри. И точно тук са критиките ми и към Пюел, и към МоПе: великолепният материал не се отлива в успешен продукт, а в непрестанни уговорки за „работа в процес“ и други оправдания.
    Геройството на онзи тим бе, че успя да издрапа до 8-мо място. Иронията в този тим е, че след старта на шампионата 8-ма позиция би била приета за категоричен успех.
    Общото недоволство от Почетино навремето беше липсата на План Б. При Пюел и Пелегрино сме свидетели на нещо още по-лошо: липсва дори адекватен План А.
    Прочее, при МоПе наченките на План Б са плачевни: безцеремонно изсипване на дълги високи топки към острието. Никакъв резултат до момента.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s