Атаката и революционните решения

И тъжният рекорд, чукащ на вратата.

Почти неизбежно е – Светците са на път да регистрират най-лошия домакински сезон в цялата си история във Висшата лига.

До момента сме изиграли най-много домакински срещи от останалите отбори – 15. Това се дължи на разменените мачове с Уест Хям и съгласието ни да ги приемем през август 2017.

Както е известно, остават ни 11 мача, от които 7 гостувания.

В исторически план най-лошите ни домакински сезони в Премиършип са два. В тях сме събрали само 24 точки от 19 мача. В трагичната кампания на изпадането ни през 2004/05 завършихме последни, но същият брой точки, макар да финиширахме 8-ми, имахме и през миналия сезон под ръководството на Клод Пюел (2016/17).

Добрата новина? Че седемте гостувания не са чак толкова лоша перспектива, след като този сезон се представяме по-добре навън. Във всички случаи точковото ни натрупване трябва да претърпи драстично покачване, ако ще мислим себе си в елитни категории.

Главната болежка, то се знае, е в пълната ни несъстоятелност в атака. Който и да играе отпред остава самотен, изолиран от съотборниците си и без шанс да разкрие дори половината от индивидуалните си качества. В момента е удобно да се оплаква отсъствието на Чарли Остин, но и той не е в състояние да промени съдбата ни.

И когато сивото ежедневие не предлага никакви надежди, човек се обръща към литературата. В романа на Андрей Платонов Чевенгур героят Саша Дванов обикаля степите, за да открие място, където комунизмът трябва да се е самозародил. Защо се стига до това положение в книгата? Защото революцията е победила, отрядите във великата страна на Съветите избиват всички врагове на прогреса и след като комунизмът не може да се наложи със законови мерки, се появява гениалната теория, че той (щом е последната инстанция на Историята), ще се пръкне от само себе си.

И Саша Дванов наистина намира такова градче. Там за да има пълно класово равенство хората не работят, за да не се получават материални натрупвания, които водят до излишък. Но все пак те трябва да работят, защото само трудът гарантира придвижване към Светлото бъдеще (и е направил от маймуната човек). Следователно жителите на Чевенгур са измислили такъв вид труд, който не поражда неравенство, сиреч е непроизводителен. Те редовно разместват положението на къщите си, така че изчезват старите понятия за улици, дворове и площади. Малка подробност е, че при възникналия глад хората започват да ядат дори пръст по бетонната логика – хлябът се прави от жито, а житото се поражда от земята, значи ядем пръстта и все едно сме хапнали вкусен хляб.

Горното описание силно ми напомня на философията на Маурицио Пелегрино. Атаката, знаем, е висшата реализация на футболната стратегия. А щом е така, ние трябва да се грижим за подсигуряването си, пък щом е крайната инстанция, тя, атаката, ще се зароди от само себе си. Заради това нека първо породим разбирателство и равенство в състава – да разбутваме топката наляво и надясно, да не се изсилваме в чуждото поле. Като не ни харесва (изгладнеем за голове), нека се удовлетворим с пасове – колкото по-задни, толкова по-здравомислени. Разбира се, по такъв начин играчите стават много по-заменяаеми, следователно поражда се класово равенство, сиреч играем като отбор, единен тим (по разбиранията на Майкаплаче).

Едно нещо само не разбирам в тази висша философска схема. Защо му е на Майкаплаче изобщо да използва и т.нар. един нападател? Я да си го върне той в центъра, да размотае едни пасове към вратаря, да скача за отбиване на вражеските корнери… Когато се уморят да ни гледат, нашите противници ще се объркат ментално, ще прозрат безсмислието на всякакви тънки тактики и ще рухнат. От само себе си. И така рано или късно голът ще влезе. Ще го вкара Историята. Гол или автогол. За нас остава да прозрем единствено тази историческа правда или да видим, че нашият цар (на Историята) е гол, а отборът е гола вода.


Вече съвсем сериозно, атаката срещу Уест Бром трябва да бъде планирана като последна корекция преди решителните 11 кръга в елита. Не виждам смисъл да се разчита на Тадич и Редмънд, чиято непродуктивност разваля морала. Тадич има място на пейката като опитно куче, което да успокоява нещата след 70-та минута. Вместо тези хора бих заложил твърдо на Буфал като креативна мощ и на комбинация от Карийо-Габиадини (Лонг), които да се опълчат срещу цялата ни история през този сезон. Без настоятелност няма да стане, а това означава цялостно изменение на игровия ни стил до момента. Сотон!

Advertisements

12 thoughts on “Атаката и революционните решения

  1. Аржентинското недоразумение пуска Манолеца само за последните 11 минути.
    Шейн Лонг онзи ден навърши една година от предпоследния си гол.
    Перспективите са обнадеждаващи.

  2. Камен извън политическо и неангажиращо, понеже не съм върл фен на руската литература ще направя един литературен аналог със състоянието на нашата фенска група в момента! Ти ще кажеш дали е вярно или не..аз съм завършил ВИФ все пак и дори не съм държал изпит по- Български. Е, и това ме грабна: Последният подарък бе един бял зюмбюл в саксия.

    Когато всичко това бе разопаковано и наредено на леглото, баронеса Боценхайм не можа да задържи сълзите си. От устата на няколко изгладнели симуланти бяха потекли лиги. Компаньонката на баронесата подпираше седналия Швейк и също се бе просълзила. Тихо бе като в черква, но изведнъж тишината бе нарушена от Швейк, който неочаквано сключи ръце за молитва:

    — Отче наш, който си на небето, да се свети името ти, да дойде царството ти… пардон, милостива госпожа, не е така, аз исках да кажа: господи боже, небесни отче, благослови даровете, с които твоята щедрост ни дарява. Амин!

    След тия думи той взе от леглото едно от пилетата и започна да го унищожава под ужасния поглед на доктор Грюнщайн.

    — Ах, какъв апетит има войничето — с възхищение прошепна старата баронеса на доктор Грюнщайн, — той сигурно е вече оздравял и може да замине за фронта. Много се радвам наистина, че всичко му е толкова сладко.

  3. Бахмааму. То не беше Ботев (Христо Ботев, не Ботев – Пловдив), то не беше руска литература, то не беше класиката на Ярослав Хашек….Интелигентна общност….Вече ми е неудобно да напиша „Доле Портсмут“, та да не ме обявите за простак.
    А и заради неква Цариградска конвергенция не смея да викна „съдията – педераз“….
    Кви времена настанаха….Тоя аржентински изрод ни изкриви ежедневието….

  4. Жаждата за удоволствия ни прави лицемерни.Нравите ни често са благи,но не добри.Може и да сме цивилизовани,но не сме човечни. …Волтер!

  5. Ботев Враца, къде забрави адаш?

  6. Пак нагъвам бира с цаца
    и забравям Ботев Враца,
    но добре, че е адаша,
    та не мога да се плаша,
    че съм нещо превъртел
    или просто остарел,
    щото още гледам порно кино
    с режисьора Пелегрино,
    вместо да си гледам кефа
    с мачовете за УЕФА,
    то е щото до конец
    си оставам върл светец!

  7. Аз искам 3-ма нападатели в събота:примерно Габи,Лонг,Карийо(Остин)-без М-р Бийн на стадиона…

  8. Долу! Долу!
    Искри за невежи,
    оставаме винаги
    Светци „Таралежи“!
    От Ман Юнайтед оплаква се Краси,
    обаче ний не сме *едераси!

  9. Гледайте как играят хората, ( Шампионска Лига) не са слаби Ливърпул и най-вече любимеца на Дончев – Мане! А за мача Реал и ПСЖ е безлислено както за сравнения, така и да мечтаем. Иначе за поетичната вечер, от мен пълна шестица.

  10. Христо, КГБ отдавна те подозира в пристрастия към Латекс и Лузърпул? Твоя нива, твоя пакост. Дето е казал народът..

  11. Жребието за четвъртфиналите на ФА къп ще е още в събота, от 22 часа. Ще го теглят Майкъл Оуен и Шей Гивън. Дано имат лека ръка и ни изтеглят за домакини…

  12. Ивайло, не бегай като пуле пред майка му!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s