След дузпите на Англия

Размишления от нашата черга

Покрай Саутхямптън следя английския национален отбор с повече или по-малко симпатии.

Преди два дни изразих убеждението, че на това Световно Трите лъва получават златен исторически шанс да стигнат до финала при неподозирано леки обстоятелства. Най-тежкото според мен условие бе преодоляването на Колумбия. Това и стана, макар не според предвиждания от мнозина начин.

Мисля, че Гарет Саутгейт изигра срещата по най-правилния начин. Човекът е не само млад и симпатичен, но и с голяма футболна интелигентност към похвалното му търпение. Англичаните изненадаха приятно с агресивен футбол на един докос и сломяващо противника движение. Без друго техниката не е в тяхна мощ, нито пък здравата защита, нито богата тактическа палитра. Заради това стартовата единайсеторка и избраната стратегия бяха възможно най-добрите срещу сърцатите колумбийци.

Започнах това първенство с голям скептицизъм (и обяснима спортна злоба) срещу англичаните заради изхвърлянето от състава дори на Райън Бертран. Трябва обаче да се признае право на Саутгейт в спазване на собствените му принципи: даване път на младите, шкартиране на медийните фаворити, съобразяване с постигнатото през последния сезон. Отляво Ашли Йънг и Дани Роуз показаха, че Бертран нямаше да се справи (кой знае колко) по-добре от тях. И дума не може да става за въобразяване на някой наш полузащитник или на Форстър (Макарти) сред вратарите на пейката.

Каквото и да постигнат Трите лъва в Русия, на Бертран е дължима голяма благодарност за мъжкото – твърдо и стабилно – изкарване на квалификациите. Поздравления трябва да отнесе и Дейв Уотсън, докато подготвяше вратарите преди идването на Саутгейт. И толкова засега – никой от настоящите Светци не изглежда заслужил, за да се озове на турнира. От 2013 до началото на 2018 г. ние имахме неизменно представители (макар понякога символични) в националния отбор, но този турнир ще премине дори без бивши Светци.

За медиите на Острова е чудно нещо друго: за разлика от дълги десетилетия назад, този национален отбор е доминиран НЕ от играчи на Ман Юнайтед, Арсенал или Ливърпул. Хората, които носят състава на гърба си в момента са безспорно кадрите на Почетино от Тотнъм.

В същото време Англия допусна три грандиозни дефанзивни изцепки в две ситуации: първо станахме свидетели на фатално връщане, при което Колумбия бе на косъм от изравняване, а при головия корнер първо Хендерсън изтърва човека си, като му позволи да се извиси и стреля, а впоследствие Трипиър направи крайно нетипично за англичанин избиване от голлинията, което и вкара топката в мрежата.

Но най-големият успех на Трите лъва бяха дузпите сами по себе си. След 28 години редовни мъки, които бяха престанали да правят впечатление, англичаните най-сетне спечелиха важен двубой след наказателни удари. Всичко започна през 1990 г. в Италия (Стюарт Пиърс). През 1996 г. Пиърс се реваншира пред нацията и жена си, като вкара на полуфинала в родината си, но там се издъни Саутгейт. Точно заради това днешната победа е огромно лично облекчение за треньора, който със сигурност е носил негативния спомен дълбоко в себе си.

Пред Англия е четвъртфинал с Швеция (7 юли), която в много отношения на хартия е по-удобен съперник от колумбийците. На евентуалния полуфинал отново евентуалният съперник Хърватска е крайно талантлив, но с по-малко колективен опит, както и с изстискани сили (последното силно пролича в мача с Дания).

Останалите четвъртфинални двойки също предполагат твърди фаворити, но и здрави стълкновения. Със сигурност никой няма да се предаде без бой:

Уругвай – Франция (6 юли) предполага нахъсани южноамериканци срещу координирана Франция, на чиито връх ще бъдат Гризман и Мбапе. Логично е да се предрече закономерен, макар труден успех за Петлите.

Бразилия – Белгия (6 юли) предполага развинтена фантазия на Червените дяволи, които са безумно талантливи, но без опита и физическите сили на бразилците. Логично е да видим достойна загуба на европейците след мач с по-малко зрелище от предварително очакваното.

Русия – Хърватска (7 юли) предполага много надежди и фанатична подкрепа на домашната публика, но и узаконяване на максимата, че всяка футболна приказка си има край, в случая раздяла на домакините с турнира, в който се задържаха неочаквано дълго.

Футболните сметки обаче имат тази особеност, че са по-несигурни от кула от карти за игра. За момента единствено сигурно е, че на четвъртфинала ще присъстват (най-малко от пейката) трима екс-Светци: Мартин Касерес, Тоби Алдервейрелд и Деян Ловрен.

До момента оставам напълно доволен от Русия 2018. Във футболно отношение турнирът не носи гениални ситуации, каквито сме преживявали на предишните големи форуми, но предлага равностойна борба, отлично (в сравнение с други турнири) съдийско обслужване на срещите и две исторически въведения: системата ВАР и четвъртата смяна, допустима при продълженията 2 Х 15.

Какво ни засяга мондиалът като фенове на Светците? Това, че не бива да се губи надежда. Много отбори без скъпи звезди успяха да се задържат срещу фаворитите заради колективния хъс и дисциплина.

А самите професионалисти на Саутхямптън? Това, че много скоро играчи и треньори ще трябва да се напаснат към особеностите на ВАР, който с бързи стъпки се насочва към Албиона. Остава и вярата, че след успешна кампания 2018/19 момчетата могат да заслужат място в националните си отбори. Особено англичаните. Сотон!